Вуду - Страница 118

118

— Има смисъл — обади се Д’Агоста. — Но как Алигзандър Естебан е научил за това?

— След като се е пенсионирал от Холивуд, изглежда е бил обхванат от страст да изучи родословието си. Наел е изследовател, който да прерови старите архиви. Точно това е изследователят, който е направил откритието — и поради това е бил убит от Естебан. Негово е второто, неидентифицирано, тяло в тунела, между другото.

— Намерихме го — каза Хейуърд.

— Също много удобен труп. Бил е хвърлен от моста на река Харлем и погрешно идентифициран като Фиъринг от нашия много зает приятел, доктор Уейн Хефлър, с помощта на тъй наречената сестра на починалия.

— Значи Колин Фиъринг е бил жив? — каза Д’Агоста. — Когато е убил Смитбак, имам предвид.

Кимване.

— Забележително е какво може да направи човек с театрален грим и дегизировка. Естебан е бил отличен филмов режисьор, откъдето и да го погледнеш.

— Може би трябва да оставим агент Пендъргаст да си почива — каза Хейуърд.

Пендъргаст махна слабо с ръка.

— Глупости, капитане. Говоренето прочиства съзнанието ми.

— Аз още не схващам всички сценки в пиесата… — обади се Д’Агоста.

— Ясно е, след като веднъж хванеш нишката. — Пендъргаст затвори очи и скръсти бледите си ръце върху чаршафа. — Естебан е научил за съществуването и местонахождението на документ, който може да го направи приказно богат. За съжаление, този документ е бил запечатан в гробница и заключен в подземието на онова, което сега е Вила Жирондел: потаен култ, дълбоко подозрителен за външните хора. Толкова таен, че само сто четиридесет и четирима души могат да членуват в него; едва когато някой от тях умре, се заменя с нов. За Естебан било невъзможно да проникне. Затова се опитал да насочи общественото внимание срещу Вилата, да накара градските власти да конфискуват собствеността, да прогонят заселниците. Това е причината да се присъедини към „Хора за Други Животни“ и е убедил Смитбак да напише серия от статии за това в „Таймс“.

— Сега разбирам — кимна Д’Агоста. — От само себе си е ясно, че това не е било достатъчно. Така че действията на Естебан ескалират — като убива Смитбак и приписва деянието на Вилата, след което скалъпва всякакви истории за вуду и зомбита.

Пендъргаст едва кимна.

— Той обаче не е разбрал правилно вуду — например малката кутийка в опразнения гроб на Фиъринг — ето защо приятелят ми Бертен толкова се затрудни. Знак, който аз, за съжаление, пропуснах да забележа. — Агентът направи пауза. — Естебан е наел двама изпълнители. Колин Фиъринг… и Кейтлин Кид.

— Кейтлин Кид?! — повтори Д’Агоста невярващо. — Репортерката?

— Точно така. Тя е била част от плана. Като опитен режисьор, Естебан е направил списък с точно определени качества, след това е тръгнал да издирва хора, които ги притежават. Предполагам, случило се е нещо подобно: Фиъринг е безработен актьор, с гаден характер и лошо минало, нуждаещ се отчаяно от пари — готов на всичко. Съсед на Смитбак и приблизително със същия ръст и тегло като него. Идеален избор за Естебан. Кейтлин Кид е една по-скоро безскрупулна репортерка, нетърпелива да се издигне в кариерата. — Той погледна към Хейуърд. — Не изглеждате изненадана от това.

Хейуърд се поколеба за момент, преди да отговори.

— Изисках подробна справка за миналото на всеки един от замесените в случая. Тази за Кид получих едва преди няколко часа. Оказа се, че „смелата репортерка“ трудно би си намерила работа другаде, освен в някое безпардонно и умишлено непридирчиво жълто вестниче; дамата има затворническо досие за измама — доста добре скрито, — което изскочи при проверката. Освен това е измъквала пари от възрастни мъже.

Д’Агоста я гледаше изумен. Пендъргаст само кимна.

— Предполагам, че Естебан я е открил по криминалното й досие — информацията е достъпна в интернет, а той знае как и къде да търси. Във всеки случай, доста трябва да й е платил за звездната й роля. Естебан написва сценарий за малка драма, в която Фиъринг симулира собствената си смърт, използвайки трупа на откривателя на завещанието. Кейтлин Кид изиграва ролята на сестрата, която го идентифицира, а извънредно заетият доктор Хефлър допълва картинката. След като всички, освен Фиъринг, са мъртви, Естебан подсилва илюзията с грим — все пак е бил филмов продуцент. И ето го Фиъринг — играе себе си, само че възкръснал от мъртвите като зомби — убива Смитбак и напада Нора Кели.

Д’Агоста поклати мрачно глава.

— Сега, когато го разказваш, изглежда едва ли не очевидно.

— Спомняш ли си как Фиъринг гледа съвсем преднамерено в камерата за наблюдение, когато излиза от блока на Смитбак? Как се държи така, сякаш иска всички съседи да го видят добре? Тогава ми се стори изключително странно, но сега идеално си идва на мястото. Да бъде видян Фиъринг — както и да бъде идентифициран — е било важен елемент, може би същностният елемент в плана на Естебан.

Настъпи дълга тишина. Пендъргаст най-после отвори очи.

— След това Естебан преминава към второто действие от сценария си. Кейтлин Кид се свързва с опечалената Нора, спечелва я да участва в опита да се припише убийството на тези от Вилата. Първата й работа е да се сближи с Нора, да я накара да вярва, че идеята за Вилата е била собствена идея на Нора. Те поддържат натиска върху Нора като Фиъринг я преследва в музея и по улиците. После Естебан открадва тялото на Смитбак от моргата — за да създаде илюзията, че той е възкръснал от мъртвите и е превърнат в зомби. Но той се нуждае от тялото на Смитбак поради друга, още по-важна причина: за да направи маска на лицето му, която Фиъринг да използва. Открих следи от латекс по лицето на Смитбак, останки от талк. Фиъринг е носил маската — направена за ужасяващ ефект, — за да убие Кид пред цялата група в журналистическия клуб, и присъстващите да гарантират, че са видели именно Смитбак.

118