Вуду - Страница 119

119

— Но защо е убил Кид? — не се сдържа Д’Агоста.

— Тя е изиграла ролята си перфектно — и е изчерпала своята полезност. Време е да бъде окачена на куката. По-лесно е да я убие, отколкото да й плаща, освен това е много по-благоразумно да се отърве от един съучастник, който винаги може да проговори. Урок, който Фиъринг би трябвало да вземе присърце. Спомняш ли си как Кид крещи името на Смитбак, преди да бъде убита? Предполагам, че Естебан й е казал, че Фиъринг, дегизиран като мъртвия Смитбак, ще дойде да убие някого на церемонията. Нейната роля — последната й роля — е била да извика името на Смитбак като се преструва на ужасена, така че у никого да не остане съмнение за кого става дума, и да продължи илюзията. Само че тя е получила много повече от договореното…

— И после Естебан кара Фиъринг да убие Уортик веднага, след като мъжът започва процедура по изселване срещу Вилата — каза Д’Агоста.

Пендъргаст кимна.

— Той отвлича Нора, като за пореден път обвинява Вилата за това престъпление.

— Да. Натискът срещу Вилата е стигнал до кулминацията си. Естебан не се е канел да чака процедурата по изселване. Темпото му е било перфектно, точно каквото трябва да се очаква от един филмов режисьор. Когато той пуска видеото с Нора, което всички смятат, че е снимано във Вилата, третото действие е в началото си. Това е моментът, когато той знае, че трябва да удари.

— Значи самият Естебан е убил Фиъринг? — попита Хейуърд.

— Така мисля. Естебан несъмнено е искал да се отърве и от втория извършител, както е направил с първия. Изхвърлянето на тялото му близо до Вилата е щяло да бъде от полза, за да се обвини за пореден път странната общност.

— Нещо, което не разбрах — каза Д’Агоста. — Онази първа демонстрация към Вилата — Естебан събра тълпата, след което я разпръсна. Защо? Защо просто не влезе с нея?

Известно време Пендъргаст мълча.

— В началото и на мен ми се стори объркващо. След това си помислих, че са достатъчно на брой, за да успеят. Било е обаче твърде рано. Един тласък — и влиза във Вилата и ограбва гробницата. Само че се е нуждаел от бунт — голям бунт, а не кратка бъркотия, — за да не бъде забелязан, да грабне плячката си и да се върне. Първата демонстрация е била по същество репетиция. Ето защо Естебан не поведе второто, главното шествие. А се престори, че се отказва. През това време е бил там, Винсънт, докато ние обикаляхме наоколо. По някаква случайност пътищата ни не са се пресекли. Но когато онова същество ни нападна, той вече е бил избягал.

Хейуърд замръзна.

— Какво е това същество, все пак?

— Човек. Или поне някога е било човек. Ритуалът го е превърнал в нещо друго.

— Какъв ритуал? — попита Д’Агоста.

— Спомняш ли си онези странни инструменти, които видяхме върху олтара във Вилата? Инструментите с костените дръжки и дългият метален връх с малко острие в единия край? Те са изпълнявали същата функция като тази на един стар медицински инструмент, познат като левкотом.

— Левкотом? — повтори Д’Агоста.

— Приспособление за извършване на лоботомия — в този случай — трансорбитална лоботомия, извършена чрез проникване в мозъка през очните кухини. Обитателите на Вилата са научили отдавна, че унищожаването на определена част от мозъка в областта, наречена „зона на Брока“, прави нещастната жертва нечувствителна към болка, лишена от всякакви морални задръжки, особено насилие, и покорна на извършителя. Нещо по-низше от човек, но повече от животно.

— И казваш, че тези от Вилата са го причинили на някого умишлено?

— Абсолютно. Избиран е от култа с цел да бъде принесен в жертва за общността, но е бил също така уважаван и почитан. Възможно е дори мнозина да са си съперничили за тази чест. Това създание всъщност заема централна част в техния религиозен ритуал: неговото създаване, отглеждане, възпитаване, хранене и освобождаването му са част от ритуалния цикъл. То трябва да защитава общността от враждебния свят и те го хранят под ред, почитат го, принасят му жертва. В някои общества се позволява на избрани индивиди да извършват действия, които обикновено се смятат за нередни. Може би във Вилата са лоботомирали човека като начин да запази той душата си, позволявали са му да убива, за да защити Вилата, без душата му да се опетни с греха.

— Но как е възможно една манипулация да превърне човек в подобно чудовище? — попита Хейуърд.

— Манипулацията не е трудна. Преди много години един лекар на име Уолтър Фрийман е можел да извършва онова, познато под името пикелова лоботомия само за няколко минути. Като вкарва вътре пикела с бързо движение напред-назад, определена част от мозъка се разрушава. Заедно с част от индивидуалността на личността, душата, усещанията. Във Вилата стигат по-далеч.

— Онези стари убийства, които Рен откри? — сбърчи вежди Д’Агоста. — Може би са били причинени от подобни зомбита.

— Точно така: създаването на живо зомби, което посредством убийство и заплахи е принудило Исидор Строт да не прибягва към изсичането на Инууд Хил Парк. Изглежда самият пазач на Строт е станал поддръжник на култа на Вилата — и след това е бил удостоен с върховна чест, като са го издигнали в статус на свещена жертва и е бил превърнат в зомби.

Хейуърд потрепери.

— Това е ужасно.

— Наистина. Иронията е почти очевидна: Естебан кара Фиъринг да действа като зомби, за да убеди обществото, че е творение на Вилата. Въпреки това обаче Вилата, тъй да се каже, е създавала зомбита — макар и с различна цел от тази, която Естебан е разбирал. Между другото, какво се случи във Вилата?

119