Вуду - Страница 91

Докато слушаше нескопосаното развиване на плановете, Д’Агоста усети, че ръцете му се свиват в юмруци. Беше се опитал да обясни на Числит, че съществува голяма вероятност Нора Кели да е държана във Вилата и че всяка проява на насилие от страна на протестиращите може да провокира смъртта й. Бе нещо много повече от логистика; животът на Нора Кели можеше да бъде поставен на карта. Но заместник-шефът не виждаше нещата по този начин.

— Бремето на доказателствата лежи на вашите плещи — бе подчертал той помпозно. — Къде са ви доказателствата, че Нора Кели е във Вилата?

Д’Агоста направи всичко, за да не забие юмрук в тлъстата физиономия на този глупак.

— Ще имаме три контролни пункта — тук, тук и тук — произнесе напевно Числит с поредно почукване на показалката. — Два на централните точки за влизане и излизане, един на входа към Инууд Хил Парк. Една верига полицаи ще се влее от тази позиция тук към предните полеви позиции…

— Изглежда на заместник-началник Числит наистина му убягва същността — произнесе един познат глас досами лявото ухо на Д’Агоста.

Той се обърна и видя Пендъргаст, изправен зад него.

— Добър ден, Винсънт — провлачи напевно агентът.

— Какво правиш тук? — изненада се Д’Агоста.

— Дойдох да те търся.

— Къде е приятелчето ти Бертен?

— Върна се на сигурно място у дома си. Само ти и аз отново, скъпи ми Винсънт.

Д’Агоста усети да се надига в него надежда — нещо, което не бе чувствал от дни. Добре поне, че Пендъргаст разбираше важността на ситуацията.

— Тогава би трябвало да знаеш, че не можем да чакаме повече — каза той. — Трябва да нахлуем веднага и да спасим Нора.

— Напълно съм съгласен.

— Ако този протест се проведе, докато Нора е във Вилата, съществува голяма вероятност да бъде убита веднага.

— Отново ще се съглася — ако допуснем, че е във Вилата.

— Ако допуснем? Че къде другаде може да е? Изгледах видеото и чух звуците.

— Знам — каза Пендъргаст. — Експертите изглежда не са съгласни с теб, че това са звуци, издавани от животни.

— Да вървят по дяволите всички експерти! Повече не мога да чакам. Отивам.

Пендъргаст кимна, сякаш го бе очаквал.

— Много добре. Само още едно нещо, Винсънт — не трябва да разединяваме силите си. Вилата е замесена по някакъв начин, така е. Но как? Това е загадката. Нещо става там, а още не мога да установя какво — нещо не е наред.

— Дяволски си прав, че не е наред. Нора Кели ще умре.

Специалният агент поклати глава.

— Не това имам предвид. Имам ли думата ти, Винсънт, че ще действаме заедно?

Д’Агоста го погледна.

— Имаш я.

— Отлично. Колата ми чака долу до стъпалата.

60.

Ричард Плок стоеше срещу паркинга на метростанцията на 207-а улица и гледаше гъстите редици на влакчетата в ярката светлина на късното следобедно слънце. Дворът беше тих, почти сънлив: някакъв работник пресече релсите и изчезна в работилницата; един машинист бавно вкара редица вагони в страничния коловоз, близо до депото за инспекция.

Плок огледа улицата в двете посоки зад оградата. Западна 215-а улица също беше тиха. Той изсумтя от задоволство и погледна часовника си: шест и петнайсет.

Един от цветово кодираните клетъчни телефони в джоба на якето му започна да звъни. Той го извади и видя, че е червеният. Трябва да беше Траум, който се намираше при Манастирите.

Той го отвори.

— Дай ми последните данни.

— Започнаха да идват през последните двайсет минути.

— Колко са?

— Двеста, може би двеста и петдесет.

— Добре. Дръж ги разпилени, нека изглеждат колкото е възможно по-неорганизирани. Не искаме да ни извият ръцете преждевременно.

— Ясно.

— Дръж ме в течение. Излизаме след петнайсет минути. — Плок внимателно затвори телефона и го пусна обратно в джоба си. Беше почти време да се присъедини към собствената си група, която се събираше в южния край на двора на метрото.

Знаеше, че съвсем не изглежда като роден лидер. И ако го признаеше пред себе си, губеше също така и лидерската си харизма. Но той имаше страстта, убедеността — а това значеше повече. Факт беше, че хората го бяха подценявали през целия му живот. Щяха да го подценят и днес.

Рич Плок разчиташе на това.

След първия неуспешен митинг Плок бе непрестанно в действие: тайно достигна до различни организации в града, щата и дори страната, събирайки най-ревностните групи хора за вечерната акция. И сега идваше време да събира плодовете. Близо две дузини различни организации — „Хора за Други Животни“, „Вегетарианска милиция“, „Амнистия без граници“, „Зелените бригади“ — се събираха в Уест Сайд точно в този момент. А симпатизантите съвсем не бяха само вегетарианци и защитници на животните: убийствата на двамата журналисти и градския чиновник, заедно с отвличането на Нора Кели, бяха подбудили хората по забележителен начин. С подобно обществено одобрение Плок бе убедил няколко отцепнически групи с наистина сериозни искания да излязат от мълчанието си. Някои, които при други обстоятелства биха погледнали с подозрение едни на други — например „Световна артилерия“ и „Да си върнем Америка“ сега бяха привлечени, и благодарение на пламенността на Плок, всички бяха открили в лицето на Вилата общ враг.

Плок не искаше да рискува. Беше обмислил всичко перфектно. За да избегне преждевременно разпръскване или потушаване на митинга от ченгетата, различните групи се събираха на десет различни, предварително уточнени места: Виенския стадион, Дикман Хауз, Хай Бридж Парк. По този начин нямаше да привлекат вниманието на властите… докато Плок не дадеше заповед да се слеят в едно. А в този момент вече щеше да е прекалено късно да бъдат спрени. Полицаите нямаше да имат подкрепа — не и този път.