Вуду - Страница 105

105

Пендъргаст стигна до кея с ужасяваща скорост, като превключи двигателите в последния момент и завъртя катера така, че да сочи обратно към Саунд. Още преди водният съд да е спрял, той застопори протектора между щурвала и дросела, скочи от носа на корабчето върху кея и затича към тъмната притихнала къща. Останалият без управление кораб, пуснат на малък ход напред, изпухтя от кея и скоро изчезна в широтата на Лонг Айлънд Саунд, червените му и зелени кърмови светлини постепенно се сляха с мрака.

73.

Капитан Лора Хейуърд гледаше гневно в разбитата врата, която водеше към тъмния търбух на Вилата; отвътре се чуваха трясък и викове. Протестната акция, оказа се, е била идеално планирана. Страховете й се бяха сбъднали. Това не беше необмислено, неорганизирано събиране: това бе група с ясен план за действие. Числит беше безкрайно изумен и объркан. През петте критични минути, в които тълпата се обедини, той гледаше шокиран, не правеше нищо и стоеше в безсилна изненада. Ценни минути бяха изгубени; минути, в които полицията можеше поне да забави настъплението или да се вклини в предните редици на демонстрантите. Когато Числит най-накрая дойде на себе си, той започна да крещи противоречиви заповеди, които само объркваха още повече подчинените му. Тя видя как някои от полицаите на предните линии вземат нещата в свои ръце и тичат със сълзотворен газ и снаряжение за справяне с масовите безредици към вратите на Вилата. Но беше прекалено късно: демонстрантите бяха вече вътре и създаваха една изключително трудна и комплексна тактическа ситуация.

Но все пак не това безпокоеше Хейуърд. Мислите й се въртяха около телефонния разговор с Пендъргаст. „Животът му е в опасност“, беше казал той. А Пендъргаст нямаше склонност към преувеличения.

Лицето й потъмня. Не за пръв път сдружението на Вини с Пендъргаст завършваше с катастрофа — за Вини, разбира се. Пендъргаст някак си винаги се измъкваше невредим — както и този път, оставяйки Вини да се оправя сам както може.

Тя се опита да се отърси от гнева си. Щеше да има достатъчно време да се конфронтира по-късно с Пендъргаст. Точно сега трябваше да действа.

Лора тръгна към Вилата, търсейки начин да избегне сблъсъка в църквата. Главната врата зееше широко отворена, отвътре идваше слаба трепкаща светлина. Когато направи още няколко крачки напред, можеше да види полицейския отряд за борба с размириците да влиза, въоръжен подобаващо за такива случаи. Лора стисна готовото си оръжие и ги последва. Зад вратата се простираше стара тясна алея, от двете страни на която се редяха килнати на една страна дървени постройки. Тя последва униформените офицери покрай тъмните входни врати и прозорци със спуснати капаци. Отпред се чуваше врявата на много гласове.

Те завиха зад ъгъла и излязоха на каменен площад, отвъд който се издигаше тромавата сграда на самата църква. Сцената, която се разкри пред погледа й беше толкова странна, че тя се закова на място. На площада цареше отчаяна бъркотия, като в кошмар на Фелини: мъже и жени в кафяви мантии бягаха от църквата, някои кървяха, други стенеха и плачеха. Демонстрантите междувременно обръщаха с главата надолу мястото, тичаха наоколо, разбиваха прозорци и чупеха всичко, което им се изпречи на пътя. Чу се неописуема врява от вътрешността на църквата. Безброй животни — овце, кози, пилета — тичаха по петите на бягащите хора, добавяйки жално блеене и врещене към общата бъркотия. И сред всичко това полицаите се въртяха без никакъв ред, без план — несигурни и объркани, опитвайки се да овладеят хаоса.

Това не беше добре. Тя трябваше да намери достъп до подземията долу, където Вини бе слязъл да търси Нора Кели.

Като остави зад гърба си сцената, Лора напусна площада и изтича по друга, покрита с чакъл алея, опитвайки вратите, докато минава. Повечето бяха заключени, но една се отвори към някаква работилница, нещо като цех за щавене на кожи или примитивна галантерия. Тя се огледа бързо, но не откри достъп за надолу. Върна се на улицата и хукна отново, като продължи да проверява вратите. Една тежка дървена врата, няколко сгради по-нататък, поддаде на натиска и тя влезе вътре, затваряйки след себе си. Шумовете изведнъж заглъхнаха.

Тази сграда също изглеждаше изоставена. Приличаше на месарски магазин. Докато се движеше покрай редица стъклени кутии в една задна стаичка, тя забеляза стълбище, което се спускаше към мазе. Лора извади фенерче от джоба на сакото си и го включи, докато слизаше. Долу се озова в студена стая, чиито стени бяха облицовани със стари цинкови панели: килер. Бутове, ребра, тлъсти наденици и парчета месо висяха от тавана, опушени. Тя се движеше внимателно между тях, обхождайки стените и тавана с лъча на фенерчето. В дъното на килера имаше врата, която водеше към друго стълбище, облицовано с камък, и явно далеч по-старо, което се спускаше в тъмното. От дълбините се носеше неприятна миризма. Хейуърд се поколеба, спомняйки си другото, което Пендъргаст й беше казал: „Същество, което някога е било човек, превърнато в нещо изключително опасно. Повтарям: Винсънт се нуждае от помощ. Животът му може да е в опасност.“

Неговият живот може да е в опасност.

Без да мисли повече, Хейуърд освети стъпалата и с оръжие в ръка заслиза надолу.

74.

Алигзандър Естебан обърна от Понд Роуд, мина през автоматичните врати и пое към безукорната чакълеста алея, която се виеше сред дебелите стволове на дъбовете, оформящи подхода към имението му. Шофираше бавно, наслаждавайки се на чувството от завръщането вкъщи. До него на седалката лежеше обикновен документ от два листа, подписан, подпечатан, нотариално заверен и юридически непробиваем.

105